Предметът Здравословни и безопасни условия на труд се изучава във всички професии и специалности на професионалните гимназии за всички степени на професионална квалификация.
Основната цел на учебния предмет е чрез усвояване на знания и умения да се придобият професионални компетенции за преценка на риска на работната среда, за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при различни трудови дейности.
Здравословните и безопасни условия на труд са едно от основните човешки права, прокламирани във Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН с резолюция от 10 декември 1948 г.
Член 1 на декларацията гласи: "Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство." Първото изречение на този член е съдържанието на чл. 6, ал, 1 от Конституцията на Р. България.
В чл. 23, т. 1 на декларацията е записано, че "всеки човек има право на труд, на свободен избор на работа, на справедливи и благоприятни условия на труда, както и на закрила при безработица".
Съветът на Европа е приел Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и Европейската социална харта, ревизирана през 1996 г. и подписана от страните-членки, включително и от България.
Член 3 на социалната харта е озаглавен "Право на безопасни и здравословни условия на труд" и в този член са изброени 4 задължения, които страните-членки трябва да реализират в своите държави в консултации с организациите на работодателите и на работниците и служителите:
"1. Да определят, приложат и периодично преразглеждат обща национална политика относно безопасността и хигиената на труда.
2. Да издават правила за здравословни и безопасни условия на труд.
3. Да установят провеждането на тези правила чрез мерки за надзор.
4. Да насърчават прогресивното развитие на служби по трудова медицина за всички работници."
Основната цел на учебния предмет е чрез усвояване на знания и умения да се придобият професионални компетенции за преценка на риска на работната среда, за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при различни трудови дейности.
Здравословните и безопасни условия на труд са едно от основните човешки права, прокламирани във Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН с резолюция от 10 декември 1948 г.
Член 1 на декларацията гласи: "Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство." Първото изречение на този член е съдържанието на чл. 6, ал, 1 от Конституцията на Р. България.
В чл. 23, т. 1 на декларацията е записано, че "всеки човек има право на труд, на свободен избор на работа, на справедливи и благоприятни условия на труда, както и на закрила при безработица".
Съветът на Европа е приел Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и Европейската социална харта, ревизирана през 1996 г. и подписана от страните-членки, включително и от България.
Член 3 на социалната харта е озаглавен "Право на безопасни и здравословни условия на труд" и в този член са изброени 4 задължения, които страните-членки трябва да реализират в своите държави в консултации с организациите на работодателите и на работниците и служителите:
"1. Да определят, приложат и периодично преразглеждат обща национална политика относно безопасността и хигиената на труда.
2. Да издават правила за здравословни и безопасни условия на труд.
3. Да установят провеждането на тези правила чрез мерки за надзор.
4. Да насърчават прогресивното развитие на служби по трудова медицина за всички работници."