Първата електроцентрала в България
е ВЕЦ Панчарево, построена през 1900 г. с капацитет 1,72 МВт, за да снабдява София
с електроенергия.
През 1944 г. в България е имало 117 предимно малки, местни електроцентрали,
с общ капацитет 130,5 МВт и общо годишно производство 310 800 МВтч. От тях,
най-мощната централа е ТЕЦ Курило с капацитет 15 МВт. (Най-мощният ВЕЦ е бил на
р. Въча, с капацитет 7 МВт, а най-големият дизелов генератор: Мадан – 1,2 МВт.)
Тези електроцентрали са снабдявали 13% от всичките населени места в страната
или 40% от населението. През 1938-39 г, потреблението на глава на населението е
било 42 кВт (сравнено с 230 кВт средно в света, и 500-800 кВт в
"най-развитите европейски държави").
ТЕЦ София се строи през 1949 г., за да снабдява столицата с електроенергия;
през 1955г, той започва да снабдява и топлинна енергия (вж. по-долу).
През 1982 г в страната има в изправност 234 електроцентрали с общ капацитет
9 499 МВт и общо годишно производство 40 135 000 МВтч (152 пъти повече
отколкото през 1939 г). От тези, 140 са ТЕЦ-ове (с общ капацитет 5 844 МВт и
годишно производство 26 660 000 МВтч), 87 – ВЕЦ-ове (1 895 МВт – 3 049 000
МВтч) и един АЕЦ – Козлодуй (1 700 МВт – 18 746 000 МВтч). Общото производство
се равнява на 4.5 МВтч на глава от населението.
От общата произведена електроенергия, 2 711 000 МВтч се изнасят общо през
1982 г. за Турция, Югославия и Гърция.
