Синхронните машини
са получили разпространение предимно като генератори, но намират приложение и
като двигатели и компенсатори. Синхронната машина се състои от статор и ротор,
разделени от въздушна междина, която при синхронните машини е по-голяма
отколкото при асинхронните. Принципно статорът на синхронните машини е котва на
машината. По конструкция синхронните машини се разделят на две основни групи в
зависимост от конструкцията на ротора: явнополюсни и неявнополюсни. Общото в
устройството на роторите на синхронните машини (явнополюсни и неявнополюсни) е,
че те имат възбудителни намотки, които се захранват с постоянен ток. Този ток
се произвежда от постояннотоков генератор, който се нарича възбудителка, или се
получава от някакъв друг източник. Възбудителният ток се подава на роторната
(възбудителната) намотка чрез контактни пръстени и четки. При явнополюсните
машини магнитната проводимост не е еднаква по всички радиални посоки, която
особеност не съществува при неявнополюсните. Затова много често явнополюсните и
неявнополюсните машини се разглеждат отделно.
