Според трудовете на Талес, писани около 7 век пр.н.е., древните гърци са
познавали статичното електричество. Било им известно, че при търкането на кожа
с козина върху различни повърхности като например кехлибар между двата
материала възникват сили на привличане. Гърците забелязали също, че
кехлибарените копчета привличат леки предмети като косми и че ако търкат
достатъчно дълго, може дори да прескочи искра.
През 1938 г. в Ирак бил намерен интересен предмет, датиран около 250 г. пр.
н. е. и наречен Батерията от Багдад. Той прилича на галваничен елемент и се
предполага, че може би е бил използван за нанасяне на покрития чрез галванотехника.
Съвременна история
Италианският физик Джироламо Кардано засяга темата за електричеството в
труда си De Subtilitate (1550), като за първи път прави разлика между
електрически и магнитни сили. През 1600 г. английският учен Уилям Гилбърт
разширява работата на Кардано в своя труд De Magnete и изковава латинската
дума electricus от ηλεκτρον (електрон), на гръцки
„кехлибар", която скоро се възприема като основа за международен термин.
Други имена на пионери в изследването на електричеството са:
Ото фон
Герике, изобретил първия електростатичен генератор;
Робърт
Бойл установил, че електрическото привличане и отблъскване се наблюдава и
в условията на вакуум;
Стивън
Грей, който класифицирал материалите на проводници и изолатори;
Питер
ван Мушенбрук, създал първия кондензатор — Лайденската стъкленица, експериментирайки
с която Уилям Уотсън открил, че разрядът на статично електричество е
еквивалентен на протичането на електрически ток.
През 1752 г. Бенджамин Франклин прави много експерименти с цел изследване на
електричеството и се прочува с това, че установява връзката на светкавицата с
електричеството и предлага проста, но ефикасна защита срещу удар от гръм — гръмоотвода.
Дотогава честите повреди на църковните камбанарии и шпилове (които били
най-високите сгради в средните векове) се отдавали на божията воля и борбата с
тях била единствено чрез молитви. С името на Франклин се свързва и налагането
на конвенцията за положително и отрицателно електричество.
По-нататък теорията на електричеството развиват учени като Майкъл Фарадей, Луиджи
Галвани, Алесандро Волта, Андре-Мари Ампер и Георг Ом, като поставят основите
на електротехниката. Техните постижения са увековечени чрез назоваването на
единиците за измерване на електрическите величини на тяхно име.
Волта открил, че с помощта на химическа реакция може да се създадат
противоположно заредени електроди и ако към тях се съедини проводник, от тази
разлика в потенциалите протича електрически ток. В негова чест потенциалната
разлика и напрежението се измерват във волтове. Волта създава и първото
устройство за произвеждане на ток, наречено по-късно батерия. По искане на Наполеон
уредът е демонстриран пред него и Волта е награден с много почести и медали,
включително с Ордена на Почетния Легион.
Към края на 19-ти век електротехниката става отделно занятие, различно от
науката. Създават се компании, които изследват, развиват и усъвършенстват
методите на транспортиране и използване на електричеството за битови и
индустриални нужди. Развиват се телеграфните съобщения — първата световна
съобщителна мрежа. Сред пионерите са основателят на Сименс АГ, Вернер фон Сименс
и на Кейбъл енд Уайърлес, Джон Пендер.
В края на 19-ти и началото на 20-ти век работят такива забележителни инженери
като Никола Тесла, изобретил многофазния електромотор, Самюъл Морз, изобретил
телеграфа; Томас Едисън, създател на първата търговска електропреносна мрежа; Джордж
Уестингхауз, създател на електрическия локомотив; Александър Бел, изобретил
телефона и създал успешен телефонен бизнес.
