Електрическа
машинае устройство, което преобразува механичната енергия в електрическа или обратното.
Електрическият двигателе електрическа машина, която преобразува електрическата енергия в механична. Обратната задача, превръщането
на кинетичната енергия в електрическа се извършва от генератор или динамо. Някои видове електрически машини могат да
изпълняват и двете функции.
История на развитието на електрическите машини:
Принципът на преобразуване на електрическата енергия в
механична енергия по електромагнитен път бе доказано от британския учен Майкъл
Фарадей през 1821г. За опитът (виж фигурата) е използван свободно поставен проводник, потапен в съд с живак, в средата на който е поставен постоянен магнит. При протичане на ток през проводника, той се завърта
около магнита, което показва, че при настоящия опит се получава кръгово
магнитно поле около проводника.
Сега този двигател често показва в часовете по физика,
като живака се заменя със солен разтвор заради токсичността му. Това е най-простият вид на електродвигател,
наречен хомеополярн.
Първият електрически двигател използващ стационарни електромагнити и въртящи се
части се демонстрира от през 1828г. в Унгария.
Първият
колекторен тип електрически двигател, имащ практическо приложение е изобретен
от британския учен Уилям Стърджън през 1832 година.
Колекторен тип електрически двигател, с цел търговска
употреба е патентован през 1837г. от Томас Дейвънпорт. Двигателят е захранване
от батерия, задвижвал е печетарска преса и е имал висока цена.
Няколко
изобретатели след Стърджън срещат проблеми най-вече с начина на захранване на
двигателите (до този момент не е било развито електроразпределението).
Съвременните машини за постоянен ток са изобретени
след злополука през 1873 г.
През 1888 г. Никола Тесла е изобретил първия
практически двигател за променлив ток, а с него и многофазната електрическа
система. За
развитието на електрическите двигатели е спомогнала и компанията Уестингхаус.
